НА К.
Той пълни чашите на
новите гости и
оттук виждам само
приведения му профил:
къс врат на орел,
поглед, притеснен от способ-
ността си да вижда.
Преди десет години
си разказвахме сънища
и, най-важното,
намирахме обясненията им.
Днес, от разкривената
вилица на годините,
всеки виси на своето острие.
Задаваме си въпроси,
на които се отговаря
с "горе-долу". Остана
ли нещо? (Горе? Долу?)
От дълбочината на времето
ще прегръщам гърба ти.
© Кристин Димитрова, 1998
© Издателство LiterNet,
06. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Лица с преплетени езици", С., изд. Българска сбирка, 1998.