АЗ СЪМ ЧУЖДА МИСЪЛ
Доближавам химикалката
до листа и чувам затишие.
Леко докосвам реда -
появява се шепот:
- Тя ще напише...
Не мога да чуя.
- Тя ще издърпа,
издърпа, издърпа
конеца, навивайки го на химикалката,
за който сме свързани -
- Нищо не дърпам -
- От който живеем
в задгръбния свят -
- Задгробния свят.
- Не, задгръбния свят
и минаваме с тези драскулки
в предочния.
Казах:
- Ние нямаме чисти контури
и ги търсим при вас.
Прочетох:
- Ние нямаме край
и използваме
вашия.
© Кристин Димитрова, 1998
© Издателство LiterNet,
06. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Лица с преплетени езици", С., изд. Българска сбирка, 1998.