КУКЛАТА
Кристин, донесе ли ключа?
Сънувам ужасни сънища.
В голямата къща приемът
тече без мен - те се разхождат
с черни костюми в моята къща -
що за традиция, наследена
с дома ми.
Да, у мене е, но не съм го изпробвала.
Вътре съм чужда,
вън не познавам хората.
Грозна парцалена кукла
е смисълът.
Нали говорехме, че трябва да го изпробваш?
В залата, между гостите,
има кутия - голяма,
но тайна кутия,
прилича на маса, на шкаф,
на отдушник, на клетка,
на нещо за сядане -
вътре е куклата.
Нямах възможност.
Забравила си. Ти мислиш за друго.
Всеки би искал да
има куклата.
Който я има - накъсват го.
Не мисля за друго. Не мисля за друго. Не мисля за друго. Не мисля за друго. Не мисля за друго.
© Кристин Димитрова, 1998
© Издателство LiterNet,
06. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Лица с преплетени езици", С., изд. Българска сбирка, 1998.