"ИДЕОМАИЛ"
"Идеомаил" се появи на страниците на Литературен вестник като неволна грешка. Сътрудничка на вестника се беше опитала да отрази неотразимото - да внесе идейна логика в една среща, която по замисъл не се отличаваше с такава; беше превърнала стихотворението ми Илюмаил в "стихосбирката Идеомаил", каквато аз нямам. "Идеомаил" не е критика, не е обида. "Идеомаил" е неизбежната разлика, която се появява между всичко казано и всичко разбрано. Сега, след като вече главата му се показа, аз реших, че ще трябва да го изродя докрай:
"Роден от грешката,
не бих желал да бъда."
Аз те създадох тебе,
а ти лъжата, че може по-иначе.
Като че ли на мое място някой очаква
да види по-различен човек -
предположенията на другите
издълбаха контурите му:
несъвпадащи с моите, неузнаваеми.
Ти си двойното очертание на празнотата,
разстоянието между мен и отсреща,
кухата отливка на недоразбраното.
Някой те нарече "Идеомаил".
Не бях аз.
© Кристин Димитрова, 1998
© Издателство LiterNet,
06. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Лица с преплетени езици", С., изд. Българска сбирка, 1998.