НА БАБА МИ ХВЪРЧИЛОТО
Баба ми си имаше
хвърчило - честна дума,
имаше хвърчило - розово, като
ватирани кюлоти - и го пускаше в неделя.
Ние, внуците, опъвахме връвчицата,
после, насъбрали смелост, леко
се отпускахме и
политахме над къщите,
гледахме отблизо Витоша
и подвиквахме на дръзките туристи
с билкови букетчета,
за да ги изплашим:
БАУ!
Те подскачаха опулени и
изпускаха транзисторите си
из пропастите, без да чуят
как е свършил мачът.
Баба си отиде - правихме й деветини -
но не си прибра хвърчилото.
© Кристин Димитрова, 1998
© Издателство LiterNet,
06. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Лица с преплетени езици", С., изд. Българска сбирка, 1998.