СЛУЧКА КРАЙ ЕЗЕРОТО
Сега си спомням,
че играхме,
но според мен
не ги познавах.
Те идваха от
чужда махала,
с лекьосаните си
фланелки, с изтър-
каните гуменки.
Минаваха.
Почти се заиграхме.
Почти оставих другите.
- Ела с нас, ела с нас -
повтаряха децата
и махаха с ръце, а аз
ги гледах от вратата.
Отиваха на плуване.
Май искаха да плуват.
А после май отплуваха.
И аз останах, те
изчезнаха.
Сега почти ги виждам
как изчезват
над посинелите води
на езерото
и се усмихват
в чужди календари.
- Ела с нас, ела с нас -
повтаряха децата
и махаха с ръце, а аз
останах под водата.
© Кристин Димитрова, 1998
© Издателство LiterNet,
06. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Лица с преплетени езици", С., изд. Българска сбирка, 1998.