Йордан
Радичков е роден на 24. 10. 1929 г. в с. Калиманица, Монтанско. Завършва гимназия
в Берковица. Дълги години е редактор в литературни издания. Започва да публикува
импресии, очерци и разкази в печата, а през 1959 г. издава първата си книга
с разкази "Сърцето бие за хората". Неговият седми сборник с разкази
"Свирепо настроение" (1965), както и следващите - "Водолей"
(1967), "Козята брада" (1967), "Вятърът на спокойствието"
(1968), "Ние, врабчетата" (1968), "Коженият пъпеш" (1969),
"Верблюд" (1984) и др. променят познатите за литератураната ни традиция
повествователни правила и проправя пътя на белетрист от друг разред. "Неосветените
дворове" (1966), "Всички и никой" (1975), "Прашка"
(1977) и "Ноев ковчег" (1988) представят автора като романист отново
в специфичните радичковски измерения на жанра. Успоредно с това писателят
се изявява като един от най-добрите български драматурзи, чиито пиеси продължават
шествието си по сцените - "Суматоха" (1967), "Януари"
(1974), "Лазарица" (1979), "Опит за летене" (1979). През
последните години авторът добавя нови щрихи в творчеството си - "Мюре"
(1997), "Пупаво време" (2000). Умира на 21.01.2004 г.
ПРОЗА
