СЕЛЦЕТО ПО ПЪРВИ ПЕТЛИ

Като раздърпан силует
къщите навред
в скута им приседналите двòрове
спят хорово
на бледа лунна светлина
отпуснала пола
върху небето.

Но зазорят ли се петли
кладенчовите води
наболата шетня по бузи плясват
лай драсва
по порти сънено мърморещи
чули два лъча спорещи
върху една соната...

...едва докоснал тишината силует.

 

 

© Ивайло Дагнев, 2003
© Издателство LiterNet, 02. 09. 2003
=============================
Първо издание, електронно.