ПОЛЕТА НА ЕДИН (НЕ)СТАРОМОДЕН ПОЕТ

web

Възприемаше се като гълъб
пърхащ между редовете
свойта белота
внимателно изчистваше изпод ноктите
излишното мастило
върху полетата не трябвало
капката да е свободна казваше
(да не прелее в себе си)
щом завали не взимаше чадър а капкомер
но всъщност егоизмът бе небето му
затова обичаше трохите по земята
да подрежда...

...но все не му оставяли трохи се вайкаше
може би орлите ги кълвяха знае ли човек
те летят отвъд границите на словото.