ЗА НОРМАЛНОСТТА И ЗА ЛУДИТЕ

web

Нормалността е сянката на лудия
следваща го винаги на крачка разстояние

тя е пчела, която полудява
само ако бъде заплашена

жили веднъж и умира
и в това е цялатата й лудост

болката от ужилването преследва
дълго унижението ни
и когато се откаже забравяме и кошера

забравяме изплъзващото се от ежедневието
тъй като сенките не се разбунват като кошери

та кой е толкова луд винаги да мисли за нещо
щом то така или иначе го следва

и кой е толкова нормален да не се разбунтува
поне веднъж срещу обкръжаващата го лудост

лудите се познават по това
че дори в лудостта си са нормални

истински нормалните държат на разстоянието
защото пчелата е опасна ако кацне на рамото

познай себе си изрекъл мъдрецът
познай лудостта е въпросът на философите
познай сянката си нашепва поетът

познавах един поет
отказал стиховете
за да стане пчелар

твърдеше че така се докосвал
до сладостта в живота

поезията откривал в утайката на виното
и тя била горчива и тъмна
като спомена от тежко разочарование

лудостта си приемаше нормално
а есенните листа като агнета във вълча кожа

разхождаше се смело в слънчевия следобед
и не търсеше под вола теле

смъртта допускаше близо до себе си
защото знаеше че е сянката на живота

човек който не хвърля сянка казваше
не е човек а сянка на самата сянка

и не принадлежи нито на живота
нито на смъртта
и няма метафора няма помисъл за него

на повърхността той е като всички останали
гмурнеш ли се към дъното му
ще забравиш за усмивката на слънцето

защото повърхността е всичко във него
и тя е бездънна като мъката в живота

често се вглеждам в хората по улиците
и погледът ми си остава
недокоснат от човешка топлина

сгрява ме само спомена за поета:
умря от ужилване

докато спорел с една пчела
за същността на кошера

оказа се алергичен към нормалността
и сянката най-накрая се намеси.