НАДЕЖДА

web

Като обрулен лист от пристъп на капризна есен
изхвърлен от дома, с ръжда покрит съсъд,
макар заченат в пролет; нота от любовната й песен,
съм никому ненужен - не за първи път.

Навярно, бих станал за някои посмешище
и този стих: оплют във долен и вонящ вертеп,
но, даже да ме хвърлят и на сметище,
аз винаги ще имам Теб!!!