ЛИТСПИСАНИЯ

web

Прелиствам страниците на
литературните списания.
Тук-там прошумоляват стихове.
Прелели в рими вопли на тъга,
омастилени викове.

Изливат редовете стомната
със пустота
и болка с думите прикриват,
след срещата им с моето мълчание
смутени си отиват.

Преглъщам страниците на
литературните страдания,
с неверие предъвкваната нафора;
че стиховете са мастилени сълзи
на самотата -
разбирам, е метафора.