ИМПРЕСИИ. ЖЕНА И КАФЕНЕ

помниш ли когато ти поднесох вечерта
на лист хартия
върху обратната страна на сметката
предложи

как събрах на масата
лойола и савонарола и смирението
минаващите млади бицепси
горещата ръка
във моята

как те попитах обречено-свенлив
ще се ожениш ли за мен
не не цветовете на тапетите
са избелели

бях готов да си извадя окото
и да ти го поднеса във стих
ван гог слънчогледовото недоверие
на устните ти

ти произнесе смеха си,
премълча жана дарк потъна в мечти
изгрев и залез в лондон
сметана и чай

щях да си остана несмел римувач
си помисли
нобелова награда изрече
ако съм
щял бил
роден другаде

вечерта бе крехка и двулика
като облак хвърлил сянка в езеро
нашите деца промълви ще са късогледи
свали си очилата
моите
и
твоите
деца в очите

помниш ли какво нашепваше
обратната страна на луната когато
се прибирахме тъмни в полунощ
сервитьорката усмивка на изпращане
измачкан лист
кошчето с мечти

ти ме обичаше от любов
към това
което не можех да бъда
наистина ли истината ли истината
пàрата твоето прибулено лице
чашката с кафе моят лик на дъното й.

 

 

© Ивайло Дагнев, 2003
© Издателство LiterNet, 02. 09. 2003
=============================
Първо издание, електронно.