* * *

web | Признания пред Бела Цонева

Жесток и просълзен,
или дете без детство,
един измислен клен
е моето наследство.

Когато сред злини
замръкна в живи рани,
намирам топли дни
в прохладните му длани.

Там някога живях
с езическото чувство,
че който го е страх,
е праведник напусто.

Един красив орел
гребеше нашироко
и всяка светла цел
поставяше високо.

Когато си без мен,
качи детето горе
на този мъдър клен,
за който ти говоря.

© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet, 17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.