* * *

web | Признания пред Бела Цонева

Труден рецитал
след една въздишка
търси в твоя шал
ябълки и вишни.

Траурният ямб
сякаш преоткрива
конник глухоням
в бяг след самодива,

В този ядрен век
или в този термос
близкият човек
е от друга ера.

Без да са добри
или много лоши,
нашите съдби
вече стават пошли.

В случая съм роб
и през нещо бяло
виждам своя гроб
в младото ти тяло.

© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet, 17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.