* * *

web | Признания пред Бела Цонева

Страстта из леглото
трагично говори,
че всяка самотност
е разказ за хора.

Макар и да правят
от фактите басни,
олтарите стари
с това са съгласни.

Иконите жълти
и белите свещи
привнасят навътре
не думи, а вещи.

Добър е живота
или е монтиран
от паж безработен
пред цар детрониран.

Които се любят
съвсем осъзнато,
поне се изгубват
без чувство за блато.

© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet, 17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.