* * *

web | Признания пред Бела Цонева

На път за своя рай
или за своя пъкъл,
в последния трамвай
стихът ми плахо тръпне.

Край мътното стъкло
съблечени дървета
през моето око
отлитат към небето.

Тълпи от трети пол
след дневната улора
с най-лошия глагол
за любовта говорят.

Един добър живот
по всяка вероятност
за цял един народ
е вече безвъзвратен.

И в този труден час
в едно далечно време
умирам като страст
и страстно се възземам.

© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet, 17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.