* * *
web | Признания пред Бела Цонева
Пролет е навън
и сред тези рози
нощният ми сън
ми изглежда грозен.
Беден и без грях
в някакви градини
плаках и ругах
моята родина.
Исках да й дам
тъмните си думи
и след този срам
да живея умно.
В стихотворен фалш
влюбена отдавна,
пред един финал
тя остана хладна.
Сричам този сън
и не знам защо съм
под небето вън,
преди да разсъмне.
© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet,
17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.