* * *

web | Признания пред Бела Цонева

В края на една представа
за един отлъчен ангел
постоянно натаява
кръв от хищник или агне.

Жълтата луна е сламка,
свита от вдовица в обръч
и оставена без рамка,
за да обещава обич.

Уморени от балади
и преситени от оди,
шават в тъмното ливади
като глухонеми орди.

Глог до облаците горе
и до пропастите долу
едновременно е горест,
просвещение и подлост.

Сигурно от път преминат
ехото сега пристига,
за да може Иван Динков
да възкръсне в нова книга.

© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet, 17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.