* * *

web | Признания пред Бела Цонева

Погребан под един глагол
и жив в един език,
изгарям като станиол
в случаен пепелник.

В един живот от грехове
и толкова порок
актрисите от векове
са дъщери на бог.

Пред малко траурния факт
или пред пепелта
спомни си първия антракт
и първите цветя.

В театъра или нощта,
когато скърца стол,
природата или речта
създават нов глагол.

Приключващия послеслов
е следващ хоризонт,
след който следваща любов
ни обещава бронз.

© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet, 17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.