* * *

web | Признания пред Бела Цонева

На път из младата ти плът
умът ми вижда
инстинктът ми за ранна смърт
и стих безгрижен.

Без обредите в мисълта
смъртта е груба
или плесница на плътта,
която любя.

Ответната ти женска страст
е също жажда
единствено в любовен час
деца да ражда.

Така накрая на света
след обща спазма
осъмваме като цветя
в кристална ваза.

Над още тръпната ни плът
сред скъпи вещи
студени свещници скърбят
за топли свещи.

© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet, 17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.