* * *

web | Признания пред Бела Цонева

На път из този свят настръхнал
и без фамилни улици
душата ми крещи сред тръни
за стихотворни люляци.

Последният й блян навярно
е да изчезне в песните
и зрелостта като забрави,
да си припомни детството.

Единствено из него цвилят
коне без къси поводи
и цвиленето като милост
попива из приподата.

Болезнени и тъжни спазми
сред трудни дни и вечери
или закани и омрази
пред смъртоносни течности.

С отпусната и мръсна гуша
пълзи мъгла изгърбена
и сякаш с паста за обуща
нощта си мие зъбите.

© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet, 17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.