* * *

web | Признания пред Бела Цонева

В една градина с много кестени
и много бели пейки
изплаквах стихове предесенни
по някакви жалейки.

В кръга на тръпното съзнание
и още по-нататък
димяха моите въстания
за равенство и братство.

И също като героините
от гледаните филми
ти правеше от гилотините
предания фамилни.

Пожарищата из кварталите
и глухото им ехо
развяваха като заглавие
разкошната ти дреха.

Когато падна дъжд по пейките
сред сенките на мрака
написаното по жалейките
за теб и мен заплака.

© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet, 17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.