* * *

web | Признания пред Бела Цонева

Изгубен някъде в речта
или из чувството за слава,
сред пустота и нищета
през спазми сам се озарявам.

Наоколо градът е куп
от разглобени залъгалки
или един разложен труп,
пред който сме еднакво малки.

Жесток е този послеслов,
но той единствен ни подсеща,
че само нашата любов
под небесата е безгрешна.

По всяка вероятност в нас
една неосъзната сила
жасува в ненадеен час
да се осмисля като милост.

Тогава да намерим цвят
от тъжна или болна вишна
и в него да оставим свят,
непокварим като въздишка.

 

© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet, 17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.