* * *

web | Признания пред Бела Цонева

Без чувството за църква
или за нещо свято,
душата ми замръква
сред нещо непознато.

Отсъствие на нещо
жадувано и нужно
сред купищата вещи
е вече нещо чуждо.

Венчален и безбрачен,
в озъбения ъгъл
стихът ми гледа мрачно,
излъган и излъгал.

Единствено леглото
под меката постеля
се хили като мото
на траурна новела.

Каквато си, такава
си остани докрая,
а аз ще се оправям
из ада и из рая.

© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet, 17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.