ЙОРДАН КИСКИНОВ
Трепе го пушка,
кълца го сабя,
вятър го люшка
в блато на жаби;
кръв го свестява,
примка го беси -
народ - остава,
и пее песни!
Весели братя!
В Ресен и Ветрен
зимният вятър
зимува летен.
Гробът излиза
от стара ракла
и слага риза,
мерена с лакът.
Галена Неда
и клета Рада
тръгват след него
през плет и вада.
Тъй в гръд кафява
и гърло бяло
сянката става
отново тяло.
Братко Кискине!...
Ехо от дума
скубе глогини
и пърли шума.
С пролетна тръпка
и жива слава
гробът изпъква
и разцъфтява.
Майки на пъпки
муховки скромни
тихо пристъпват
с писани стомни.
Светва жарава
в пръската синя...
Тъй оживява
Йордан Кискинов!
Трепе го пушка,
кълца го сабя,
вятър го люшка
в блато на жаби;
кръв го свестява,
примка го беси -
народ - остава,
и пее песни!
© Иван Динков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2002
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове.
София, 1982.