БРАТЯ ПАЧОВИ
Може да сме бедни българите - може.
Може да се въдим под коноп и лен.
Може да миришем на рачел и кожи.
Може да живеем само ден за ден.
Но зад нас Клисура мята гневен пламък!
Но зад нас Марица шава и шуми!
Но зад нас високо - върху Милин камък -
свободата точи яростни ками!
Може да сме груби българите - може.
Може да не тачим знаме, химн и вожд.
Може да се кръстим в блясъка на ножа.
Може да не помним брачната си нощ.
Но зад нас Берковско свири с триста гилзи!
Но зад нас Загорско пее под въже!
Но зад нас рътлини, вади и могили
помнят, благославят стъпки на мъже!
Ех, защо ги няма старите поети!
Нека тая песен те да просължат:
нека те разкажат как вървят мъжете
под звездите едри за последен път -
как изчезват бавно в сенките студени,
как оттам се връщат като знамена -
страшно променени и непроменени:
за да ги познава цялата страна.
Късно ги извели - двама родни братя -
под една бесилка - за да свършат с тях.
Над затвора викал октомврийски вятър:
може би за смелост, може би за страх.
Двамата запели.
И оная песен:
за момата малка, дето през април
брала ранно цвете, за да кичи есен
своя гурбетчия, своя момък мил!
Пели...
И това е.
Песента полека
слязла от въжето в калната земя -
слязла,
за да търси през април навеки
из цветята ранни малката мома:
малка и голяма - под луна мечтана,
виждана през сълзи, мислена по път -
и така заспала - като сладка рана
до горчива рана във юнашка гръд.
Може да сме страшни българите - мрачни.
Може да ни носят вятър и мъгли.
Но зад нас неспирно едно перо паче
пише,
пресъздава
пътя на орли!
© Иван Динков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2002
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове.
София, 1982.