ДЕМОКРАЦИЯ
Дяволи,
ангели -
хора са хората.
Мярка са -
мерят им на глава.
Толкова тъкани -
кървави,
морави.
Толкова канава.
Толкова мебели. Въглища - толкова.
Толкова печки "Балкан";
пармени ябълки, парени моркови,
конски консерви,
хрян.
Мярка са.
Мерят им!
Гледам ги - весели.
Спират пред всеки рафт.
Искат си своето -
меляно,
месено.
Няма ли - хапят от гняв:
мръщят се,
зъбят се,
тропат пред празното,
сякаш трамбоват шосе.
После си тръгват - чакат ги празници
с дъх на изпрано жарсе.
Вечер е.
Цялата свети от себе си.
Тихо.
Без ехо.
Без ек.
Тъжните облаци мислят над ребуси
от деветнайстия век.
Хората нищо не виждат:
чантести,
мрежести - мъст в мас;
без да са Дантевци, нито Дантесовци,
имат обществен анфас.
Как да изхъркам:
"Хей, ангели-дяволи,
дайте живота си -
да реша
идва ли времето за изчисляване
не на глава -
на душа!"
© Иван Динков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2002
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове.
София, 1982.