ПЕЙЗАЖ

web | Лична карта | Българска поезия от 60-те г. на ХХ век

Десет е.
Малко без десет.
                            На есен е:
тъжно - над локви и ями,
градските лампи - през клони на кестени,
ръсят мухлясала слама.
В дъното на ресторанта съм.
                                                Мрачен съм.
Вестник - издаден в Браила.
Пуша,
тъй както се пуши пред брачен сън:
злостно,
            с три пръста,
                                    безсилен.
Хорица.
            Разни чиновници.
                                            Чинни са!
Пътници - с път през косата.
Чакат си хлебеца, чакат чиниите:
чакат хранителна вата.
Смешно е!
Страшно е!
                  Бирена пяница
кипне,
            напомни за злоба.
Мои далечни, велики пияници,
плащам,
            излезте от гроба!
Келнерът лази в очите ми:
                                            "Пържено?
                                                              Печено?" -
целият светлост и святост.
Без да настръхвам,
                                излайвам гърлено:
"Дайте ми порция патос!"
Гледа ме някак гримирано глупаво.
Другите,
              тоест
                        тълпата,
дъвчат си хлебеца, сърбат си супата -
с няколко устни в устата.

© Иван Динков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2002
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. Варна: LiterNet, 2002
Българска поезия от 60-те години на XX век. Антология. Съст. Антоанета Алипиева. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Иван Динков. Лична карта. София, 1969.
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. София, 1982.