ТРАДИЦИЯ
Брезички - шепнат си;
може би с клоните,
може би с корени:
брезички шепнат си.
под тях полянката - към тях наклонена,
сънува шепички,
момчешки шепички.
Цветчета някакви, такива - никакви,
цъвтят наоколо -
около сянката:
вечер поникнали, сутрин поникнали -
да има нещичко -
там,
на полянката.
Настръхвам!...
Някога разгръщах храстите -
да търся пролетни, да търся есенни,
да търся дъхави - цветя за щастие:
цветя отчаяни, цветя за себе си.
Сега картинките с цветя и тичинки
ми шепнат дрезгаво:
"Върви по пътя си!"
Какво е станало? От много обич ли
люшкаме глави,
рано размътени!
Какво е станало?...
Премислям книгите -
с Ботеви страници, с ботевски страници:
възпяват страна,
в която винаги
е имало
мъжко месо
за враните!
© Иван Динков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2002
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове.
София, 1982.