ПОЕЗИЯ
Дъжд.
Безлуние.
Мъртви мигове.
Над бордюрите трепкат лампите.
Страшни гърчове:
сякаш лампите
ближат пликове,
пускат пликове,
скръбни пликове -
за повикване.
Няма сънища за тревогите.
От ръката ми до устата ми,
от устата ми до ръката ми
фасът - старият - търси в погледа
незабравена среща с огъня.
Факт е сигурно - през годините,
там - при огъня, с някой - някога
сме си казали даже млякото:
после млякото е изстинало,
за да имаме бяло минало.
Тъжни изводи - с дъжд напръскани!
Автентичен съм само в порива,
неочаквано грабнал молива.
Всичко друго е:
шават пръстите
и на себе си правят кръстове.
© Иван Динков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2002
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове.
София, 1982.