РЕПОРТАЖ
Сигурно съм мъртвешки пиян.
Двама в мен си говорят по мъжки.
Изводът е:
под тоя Балкан
мъжкият юмрук не лазят въшки.
Кон в аквариум,
нощният град
скубе тревата на стара болка.
Релсите са железни -
лъщят,
странно предани на всяко болтче.
Помня, че имам деца и жена.
Вятърът ме освирква, облайва.
Спазма.
В дрезгавата тишина
срещу мен се подхилва трамвая.
Сянката ми е някакъв ромб:
в двете посоки
жестоко остра.
Шушне върба.
Изпитият ром
вижда релсите
в цифрата осем.
Кой съм всъщност - от плът и от кост?
Нужна ли е последната лудост?...
Всеки Юда си има Христос,
но всеки Христос си няма Юда!
© Иван Динков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2002
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове.
София, 1982.