РЕПЕТИЦИЯ
В бърлога съм - в бърлога: зъл съм - звяр съм.
Така е - и до края - стар съм, стар съм.
В очите ми - депа - съвсем реално
лежат разбити щайги с мемоари.
В бърлога съм - в бърлога: зъл съм - звяр съм.
Така е - и до края - стар съм, стар съм.
Перото ми - съдбата ми - скрибуца
по ниското на мъжките юмруци.
Такъв ме запомни - притихнал, млечен!
Такъв ме отнеси - безмайчин, вечен!
Това е моят черен сън - без възглас:
сънувам локва на преклонна възраст,
от нея тъжен еделвайс наднича,
разлюбен от последното кокиче.
Такъв ме запомни - притихнал, млечен!
Такъв ме отнеси - безмайчин, вечен!
Мъжете пеят своя зимен епос
с надеждата, че любовта е крепост!
Разбира се, красиво преигравам
начални сцени от оная гавра,
която вечер на трапеза черна
с лицето ни безмилостно вечеря -
все пак показвам - с пръчката на стиховете -
смъртта - и крачката към нея на мъжете.
© Иван Динков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2002
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове.
София, 1982.