ЕПИЗОД
Съвсем като човек снежен,
студен,
спокоен,
лежи по гръб и ме разглежда
той -
моят двойник.
Привеждам се - смирено, чинно,
с лакейски
израз.
Поднасям му бутилка вино
от стара
изба.
Разглезвам го - дано ме види
тъй както
вчера:
извън компания на миди,
настръхнал,
черен.
Но моят двойник се надига
и тръгва
бавно
да търси първата ми книга -
сега
в забрава.
Изглежда иска да ми каже:
"Ти честно
почна.
Сега си болтче от монтажа,
желязна
точка.
Раждясвай колкото си искаш,
все пак
на края
на теб ти трябват много чисти
легло
и стая.
И може би един прозорец,
загледан
ясно
към твойте есенни умори,
към твойте
страсти."
Нощта е сякаш менингитна:
червена,
топла.
Едно приключване без ритъм
е вече
вопъл.
© Иван Динков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2002
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове.
София, 1982.