ПАРИ, ПРОСТО ПАРИ...
Христо Карастоянов
В самия край на тежкото лято, когато било толкова горещо, че наоколо миришело на изгоряло, някоя си жена си взела един ден неплатена: отишла в банката и най-сетне изтеглила ония три хиляди лева, дето тя и мъж й отдавна се колебаели дали да ги теглят...
Както и да е, изтеглила ги.
Увила ги в найлон, найлона го омотала с ластик, накрая пъхнала тънкото пакетче на дъното на старата си чанта и забързала към спирката на другия край на площада. Качила се в първия автобус, залюшкала се към квартала отвъд гниещата тукашна река, и уж непрекъснато внимавала, уж стискала здраво чантата, уж не знам си какво си, а ето че като слязла на тяхната улица и бръкнала за всеки случай в чантата - премаляла!
Парите ги нямало...
Ахнала и първо понечила да се втурне след автобуса, после се метнала към телефона на олющения ъгъл, а най-подир просто побягнала към къщи...
Мъжът пък, като видял как жена му влиза уплашена, напъдена и разчорлена, скокнал и взел да я пита да не би нещо да е станало с таковата... Жената се разплакала и отвърнала, че са й ги откраднали... “Луда жена! - охнал той. - Ебах ти лудата жена!" - викнал и се нахвърлил отгоре й да я ругае. И накрая охнал и започнал да я блъска, където свари. Жената писнала и побягнала навън и надолу по опиканото стълбище.
Мъжът ритнал вратата подире й, върнал се пак в кухнята и първото нещо, което зърнал там, била, разбира се, изтърваната на балатума чанта.
Поколебал се..., после се навел, вдигнал я уплашено и накрая изсипал всичко на масата.
И наистина!
Онова стегнато с ластик пакетче с трите хиляди лева си било там!
Приседнал на кривия стол отстрани, втренчил се в мътния найлон с парите вътре, и изведнъж, дори без сам да се чува какво точно казва, промърморил безпомощно: “Само да ми се върне, само да ми се върне!..."
© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2008, № 9 (106)
Текстът печели Първа награда на конкурса за кратка проза, организиран от ErunsMagazine и LiterNet, 2008.