Христо Карастоянов - Той и седемте кучета

ТОЙ И СЕДЕМТЕ КУЧЕТА

Христо Карастоянов

...После му потръгна и той реши да наеме едни виетнамци. Колеги и познати му бяха казали, че сегашните виетнамци не са като ония виетнамци, предишните, които помнеше още от едно време, съвсем друга работа били, му казаха, тия бачкали като за световно, и той си рече, че защо да не опита. Напечата брошурки с инструкции на четири езика, нае хубави квартири - всичко, както си му е редът.

Накрая виетнамците наистина пристигнаха. Посрещна ги лично той на летището в София и ги докара тук със същия микробус, с който след това щеше да ги вози до обектите, пръснати в четири области.

И като дойдоха в К., първо спряха в центъра. И там той им каза:

- Това - каза - е площад. Това е читалище. Това е общината. А това - каза - са седем бездомни кучета! Седем! Едно ако изчезне, вие всичките още на другия ден хващате самолета и обратно във Виетнам. Изчезне ли куче - друг няма кой да е! Сега - каза - разбрахме ли се?!

Виетнамците закимаха енергично, заклеха се, че са разбрали, и после той ги заведе в квартирите и там те дълго се смяха и си говориха нещо на този техен език, дето като ги слушаш - все едно че пеят.

Той беше сигурен, че го одумват, но не му дремеше: беше длъжен да ги предупреди.

Защото той на тия бездомни псета вече трета година им плащаше ваксинациите, таксите - всичко - и всяка събота ги водеше едно по едно вкъщи.

И дълго си ги къпеше във ваната...