Христо Карастоянов - Армията на красивите войници

АРМИЯТА НА КРАСИВИТЕ ВОЙНИЦИ

Христо Карастоянов

В някоя си армия войниците ги подбирали по хубост. Там поручиците се различавали от редниците по мустаците, но и на едните, и на другите мустаците им били напарфюмирани. На генералите също. В раниците имало задължително брилянтин и гел, за една несресана лимба те тиквали директно в карцера, ебати, войниците не козирували, а откършвали благороден поклон с ръка на сърцето, духовата музика свирела само валс, танго и рокендрол, тъй че войската марширувала по плаца с изяществото на танцьори на фламенко, защото вместо стрелба и ръкопашен бой в казармата се изучавали танци, поезия и добро поведение.

А пък войската в държавата оттатък баира била нещо ужасно. Там войниците приличали на парцаливи караконджули, били дребни, грозни и страшно въоръжени, мръсни, рошави, направо ад, всички пушели като разпрани, а офицерите псували на всяка дума. Не било за разправяне.

Един петък тия убийци нападнали армията на красивите войници. И ги избили до един, защото тия наместо да отвърнат с огън, викали: "Добър ден! Как сте?" - пък когато онези ги колели като овце, пищяли: "Само не по лицето! Само не по лицето!"

Както и да е - изклали ги.

След което взели да си вдигат паметници навсякъде из победената държава.

А на паметниците били изваяни не като криви изроди, каквито били, а красиви, снажни и с напарфюмирани мустаци - досущ като онези, които били изтрепали.