ПОДСЛУШАНО
Христо Ботев
...На пътят играе хоро. Мариолка вкъщи пред огледалото се белисва. Майка й не може да й се нарадва.
Майка й. Тъй, мама, тъй. Мацни си и носецът, че не знам как ми се види - май червеничък.
Мариолка. Носецът ми е мене дип добър, ами я погледни - туй рокля за пред хората ли е? От толкова рокли уж тая е само от модата, пък и ней нито й е цветът, нито кроежът! Сякаш че съм...
Майка й. Добре, майка, добре - да излезе тейко ти из хапуса, ще го накарам да ти купи друга, още по-хубава.
Мариолка. Ами кой е затворил татя, та го не пуща толкова време?
Майка й. Онова магаре - дето земахме платът за роклята ти.
(Модата: да седи човек у хапус - напредва!)
© Христо Ботев
© Издателство LiterNet,
12. 07. 2003
=============================
Публикация във в. "Будилник", I, бр. 2 от 10 май 1873.
Публикация в: Христо Ботев. Съчинения в два тома. Т. 1,
С.: БП, 1986.