ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА

Откъде сте долетели
толкоз чисти, толкоз бели -
зимни пеперуди мили,
вий, снежинки лекокрили?

Тъй ли чисто, тъй ли бяло
горе е небето цяло
и така ли тихо, мирно
там валите вий безспирно?

През прозореца ви гледам -
наваляхте цяла педя.
Дървесата и лехите
бял цвят китно ги накити!

Хора, улици и къщи
сякаш че не са те същите -
толкова разхубавели,
пременени, чисти, бели...

Ех, и аз не мога вече
тъй да гледам отдалече!
Весел смях и вик се чува -
вън децата пак лудуват!

- Ида! Ида! Ей сегичка
ще си грабна аз шейничката
и се вам, снежинки, вричам
до довечера да тичам!

 

© Елисавета Багряна, 1975
© Издателство LiterNet, 01. 06. 2002
=============================
Публикация в кн. на Елисавета Багряна "Другарче в пътя", С., 1975.