ЗА ВАС, ДЕЦА ЛЮБИМИ

Да бях небе, разгонила бих вече
за вас, деца, и облаци, и мраз.
Бих ширнала високо и далече
заруменялата зора над вас.
Накарала бих слънцето отгоре
да ви облива с пролетни лъчи,
та всякое от вас навън в простора
сред въздуха затоплен да търчи.

Да бях земя, за вас бих напостлала
изпъстрени със цветове лъки,
бих с медовина всеки плод наляла,
бих позлатила ручеи, реки,
накитила бих голите рътлини,
съзвала бих в градини, лесове
за вас да пеят в утрините сини
незнайни птици с дивни гласове.

Да бях море, вълните бих смирила
до най-голямата дълбочина,
бих впрегнала безкрайната им сила
в юздите на сребристата луна -
да не препускат бурни, белогриви,
а да полегнат кротки и добри,
та вие да отплувате щастливи
към кръгозора в алени зори.

 

© Елисавета Багряна, 1975
© Издателство LiterNet, 01. 06. 2002
=============================
Публикация в кн. на Елисавета Багряна "Другарче в пътя", С., 1975.