ХАЙКУ (34-41)

* * *

Небето скъсано
в оранжево, вятърът
играл си с него.

* * *

Във блясъка на
мокър покрив сянката
на гълъб мина.

* * *

Дъждът дойде и
прегърна ме ситничко
с мокри целувки.

* * *

Огледалата
мокри лежат на пътя,
капки ги чупят.

* * *

Дъждът поплака
тихичко. В косата ми
сълзи умряха.

* * *

Луната много
наедряла жълтото
връз мен ще пръсне.

* * *

Катунът тръгна.
Останаха огнища
черни да скърбят.

* * *

Вятър облиза
земята. Листа лепнат
по езика му.

 

 

© Детелина Тихолова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.01.2003, № 1 (38)