ХАЙКУ (21-30)

* * *

Небето черно
в комина се закачи
и взе да плаче.

* * *

Мъгла изяде
квартала. Опита и
мен, но не успя.

* * *

Небето светна.
Миг живот премина през
светкавицата.

* * *

Музика мина,
погали ухото, във
кичур се спъна.

* * *

Есента шуми
под краката ми в жълто.
Връща ми спомен.

* * *

Залез прекрасен
в червено, на клонака
пак закачи се.

* * *

Есенна сутрин.
Тихо е, и вятъра
не гони листа.

* * *

Денят се плъзва
покрай мен, целува ме
и бавно чезне.

* * *

Жегата легна
върху книгата ми пак.
И как да чета!

* * *

Без вятър падат,
като дъжд жълти листа.
Идва зимата.

 

 

© Детелина Тихолова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.05.2002, № 5 (30)