ХАЙКУ (11-20)

* * *

Върху миглите
кацна снежинка и се
залюля бързо.

* * *

Есента плаче
с листа и влиза гола
в зимна прегръдка.

* * *

Удар със криле
на пеперуда, за миг
забави дъжда.

* * *

Самотни диви
круши полето пазят,
изгрева срещат.

* * *

Лятното време
разкъса облаците
с лястовичи вик.

* * *

Луната скочи
върха на бора и към
звездите тръгна.

* * *

Лятото нахлу
през прозореца със дъх
на цветя и дъжд.

* * *

Небето слезе
ниско, лястовиците
и те. Заваля.

* * *

Лятото загря
прахта. Стъпвам на пръсти.
Приказни следи.

* * *

Врабецът яде
от ябълката райска
и не го знае.

 

 

© Детелина Тихолова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.05.2002, № 5 (30)