СТАРЦИ НА СНИМКА

С излинели калпаци,
с посивели мустаци
срещу залеза
тъжни седят.

Разговарят без думи,
бавно теглят тютюна
и заглеждат се
тихи в дима.

Тегнат сума години
по брашнените мигли.
От предишната сила -
само жест, белег мил.

Валяк скритом е минал
край пътеките свидни
и без свян и без жал е
цветя поломил.

Смях от дъхави устни,
жар в шевици изкусни
сетивата им
кротко тлеи.

И на теб ти се струва
че ще просъществуват
много дни,
много дни.

 

 

© Цветан М. Тодоров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.05.2002, № 5 (30)

Стихотворението печели Първа награда в конкурса, посветен на Петър Алипиев, 2002.