ГРАФИКА
В очите на прозорците една вдовица мина,
избягала от своя дом като от стих старинен.
Трептеше въздухът и раменете й трептеха
под слънцето запалено, под твърдата й дреха.
Изгубила водача си, една кошута млада
с косите и с тъгата си изпълваше площада.
И тъй красива беше нейната походка тиха,
че старците дълбоко свойте ножчета забиха...
Но все под слънцето, унесено във странна дрямка,
добра се тя до ъгъла... Нататък беше сянка.
© Борис Христов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2004
Борис Христов. Поезия. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Борис Христов. Вечерен тромпет. София, 1977.