СЪРДЕЧЕН УДАР
Ужасно е да гледаш как по хълма се задава -
задъхана от тичане мечтата как край тебе отминава.
А ти, издигнал в пладнето ръждясала мотика,
оставаш да стърчиш сред облаци пушилка.
И няма път и влак, а като камъче отронен
стоиш и стискаш стръкчето отскубано до корен.
И ако в своя гняв една пчела убиеш на колана,
осите са избягали затворници и няма да ги хванеш.
Но ти събра каквото е останало от капналото тяло
и се измъкна към дома под слънчевата наковалня.
Издухал пепелта от сламената шапка на главата,
потъна в сянката на свойте думи - тишината.
И свит сега върху прането в стаицата малка,
дочуваш как часовника пере с голямата бухалка.
И там като умрял до вечерта се излежаваш -
ужасно е мечтата всеки ден край теб да отминава.
Ала това не е смъртта, нещастнико самотен.
Ще дойде тя с тесла в ръка и молив зад ухото.
Ще влезе в пивницата и ще ни запише имената.
А после ще разбие бъчвите - да изтече душата.
© Борис Христов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2004
Борис Христов. Поезия. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Борис Христов. Честен кръст. София, 1982.