Къде
отиваш?В този град не спират даже ветровете.
Цветя и хора съхнат под небето прави.
И падат мъртви птици - там, далеч под хоризонта.
ЗАДУХ
Къде
отиваш?
В този град не спират даже ветровете.
Цветя и хора съхнат под небето прави.
И падат мъртви птици - там, далеч под хоризонта.
Къде отиваш?
Аз трябва да разкъсам сам с юмруци тези каменни стени.
Аз трябва да пробия този омагьосан кръг,
във който
хората се блъскат денонощно като слепи,
превръщат слабостта си в яраст,
в стремеж парлив, в инстинкт за размножение
и за убийства.
А във града не спират даже ветровете.
Небето разсъблечено трепти в предсмъртни тръпки
и ражда непрестанно моята несигурност.
1968
© Андрей Димов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.05.2002, № 5 (30)
Други публикации:
Андрей Димов. Помен за Ариадна. София, 1996.