Но
ти си почини.Леглото е разтворило обятия като оазис,
където бликат и те викат чисти извори,
и вятър блика също,
мек като милувка.
По миглите ти ще накацат непременно
онези бели сънища, които
приличат
на накацалите лястовици край шосето.
ВЕЧЕРЕН МОНОЛОГ
Но
ти си почини.
Леглото е разтворило обятия като оазис,
където бликат и те викат чисти извори,
и вятър блика също,
мек като милувка.
По миглите ти ще накацат непременно
онези бели сънища, които
приличат
на накацалите лястовици край шосето.
Поспи…
Задъханият свят отвън изригва
несигурност, поквара и проклятия.
Все някой някого предава някъде.
Все някой някого продава някъде.
Все някой някого убива някъде.
Задъханият свят отвън се гърчи
сред джаз, сълзи и писък на сирени.
Но ти поспи.
Не много - няма време.
Така бих искал да послушам
поне едно спокойно дишане.
Така бих искал да си мисля
за полета на твойте бели сънища.
Заспа ли?
1968
© Андрей Димов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.05.2002, № 5 (30)
Други публикации:
Андрей Димов. Помен за Ариадна. София, 1996.