ОТВРАЩЕНИЕ

web

Не се докосвайте до мене, варвари!

И ден, и нощ у мен бушува чувството,
че газя до колене в изпражнения …
Не се докосвайте до мене, варвари!
Сили не намерих да избягам,
затова
отстъпвам бавно,
заднешком -
да мога да ви виждам
и отгатвам.
Само че защо не ме напуска чувството?…
Сили не намерих да избягам,
но след малко,
ах, след малко ще повърна и червата си,
за да ви заплюя
с тях.

Не се докосвайте до мене, варвари!

Като прободено сърцето ми е свито.
Сърцето ми умира в невротични спазми -
като птица, връхлетяла
в електрическите жици със високо напрежение.
В този невротичен свят
сърцето ми умира в невротични спазми.

Не се докосвайте до мене, варвари!

1968

© Андрей Димов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.05.2002, № 5 (30)

Други публикации:
Андрей Димов. Помен за Ариадна. София, 1996.