МЪГЛА

web

Мъглата падна
прекалено ниско.

Дърветата веднага се наведоха - като приведения,
които търсят нещо по земята.
Трамваите веднага се забавиха - като призраци,
които режат мрака със очите си.
А хората веднага заизчезваха - като мъртви,
които търсят гробовете си.

Колко много мъртви
в тази малка столица!
Колко много мъртви!

Аз чувствам как започвам да се задушавам.
От мъртвите.
Аз чувствам вече,
че се задъхвам.
Аз чукам по прозореца на времето
и се задъхвам.
- Чук, чук, чук, чук! -
Аз чукам по прозореца на времето
и стена.
Аз чукам по прозореца на времето
като слепец с тояжка
и крещя:
- Покойници,
строшете ковчезите!

1963

 

 

© Андрей Димов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.05.2002, № 5 (30)

Други публикации:
Андрей Димов. Помен за Ариадна. София, 1996.